Баба, дядо и внуче – заедно е по-добре!
Няма нищо по-хубаво от срещата на баба, дядо и внуци, които споделят игри и истории. Възрастните хора, които живеят в домове за специализирани грижи копнеят именно за този контакт: с малките в семейството, за да усетят отново топлотата на близките си.
Но често има обстоятелства, които ограничават тези контакти със семействата, затова в много държави в Европа и по света, има практика домове за възрастни хора и детски градини и ясли, защитени общности за деца без родители, да създават своеобразни семейни връзки. Благодарение на тях баба, дядо и внуци отново създават безценни спомени и съпреживяват радост и щастие.
Различни възрасти, сходни нужди, радости и занимания
Щом става дума за грижа за възрастни хора със заболявания, и за малки деца, то и нуждите, и предизвикателствата са сходни: осигуряването на здравословна, безопасна среда, пълноценно хранене, почивка и стимулация на ума и движение, тонус. И при двете групи предизвикателство понякога е организирането на пътуване от и до друго място, както и крехкия баланс между спокойствие и вълнение.
Но, както показва опита в САЩ (над 20 години), ползите са много. През последните около 20 години в САЩ се откриват все повече центрове за споделени грижи. Центърът за обучение между поколенията (ILC) работи от две десетилетия и е разположен в Западен Сиатъл. В него са настанени близо 400 възрастни хора, които пет дни в седмицата се срещат с децата и жителите на града в различни планирани дейности, като музика, танци, изкуство, обяд, разказване на истории или просто посещение.
Асистентите, гледачите, родителите са на място, за да посрещнат евентуални нужди, но ползите са много повече за всички: деца и възрастни получават емоционална и личностна подкрепа, укрепват своите социални умения, развиват емпатия. Доказано е, че приятелството и играта, споделянето са сред най-положителните стимули за по-качествен живот за всички възрасти. Програмата предлага на децата възможности да научат без травма за нормалния процес на стареене, да приемат хора с увреждания, да общуват с хора, които се различават с две или три поколения, намалява страха им от възрастните, получават и дават безусловна и безгранична любов и внимание.
За възрастните взаимодействието с деца през целия ден осигурява физическа активност, укрепва духа им, обновява усещането им за собствената им ценност в семейството, защото предават знания и служат за модели за подражание.
Адаптирани площадки за игра за възрастни и деца – защо не?
През 2017 г. по проекта Catholic Healthcare dnd Playgroup Queensland в Австралия се създава първата междупоколенческа група за игра, която се основава на модела на общност за игра в рамките на резидентна услуга за грижи за възрастни. Дейностите включват хора, живеещи в домове за възрастни, и семейства с деца от квартала. Първоначално става дума за игра на закрито в помещение, достатъчно голямо, за да побере удобно 20 възрастни и осем деца (на възраст между шест месеца и четири години), което лесно побира детски и инвалидни колички. Днес вече се работи и на терен на открито и моделът се развива в няколко града.
Първи стъпки за междупоколенчески игри и срещи в България
Завършваме с примери от България за насърчаване на срещи между поколенията по гореописания модел.
От 2017 г. инициативата „Заедно при баба и дядо“ на Фондация „Поколения заедно“ от Пловдив набира доброволци за срещи между възрастни хора, настанени в домове, с млади хора. Целта е чрез игри и общуване, споделяне на истории двете поколения да се опознаят. Инициатива адресира сериозен социален проблем: голяма част от близките на настанените в домове за възрастни хора са в чужбина, тоест нямат възможност често за срещи наживо. Следете страницата на Times Heroes, ако искате да идете на гости на баба и дядо.
В края на 2022 г., в навечерието на коледните празници хлапетата от детска градина „Осми март“ – Плачковци отиват на посещение в Семеен дом за възрастни хора „Сребърно гнездо“ в кв. Божковци в Трявна по инициатива на Община Трявна. Събитието слага началото на светли празници за пенсионерите.
Децата от ДГ№75 „Сърчице“ в София също участват в подобна инициатива – „Прегърни едно сърце”, съвместно със своите приятели от инициативата „Писмо до баба и дядо”. Те са направили картички и рисунки за възрастните хора от дома за възрастни хора в град Берковица и от дома в с. Владимирово, обл. Монтана, от ДСХ “Свети Николай ” в с. Владимирово.
Надяваме се, че все повече училища, детски градини, местни общности ще намират смисъл да срещат баба, дядо и внучета, независимо дали имат връзки помежду си. Любовта между поколенията винаги има място в сърцето ни, затова нека я умножим.
Автор: Мая Цанева